Още една нощ далеч, още една нощ сам в хотела и още едно чакане да види дали тази нощ ще бъде нощта. Тодор беше незабележим, добре харесван приятел и колега, който беше направил тайна сделка, неизвестна на никого освен на него и неговата Доминираща Господарка. Редовен пътешественик и любопитен кинкист, Тодор се беше поддал на любопитството си една нощ и се беше свързал с Господарка, която беше намерил онлайн, Господарка, която беше близо до един от неговите редовни хотели. Те бяха обсъдили интереси и възможности за игра и бързо стана ясно, че дневните посещения в съоръжението на Господарката ще бъдат трудни. Така направиха сделката. Започна с това, че Господарката уреди доставка на устройство за целомъдрие до неговия хотел. Устройство без ключ, който остана при Нея. Тодор го заключи, както беше инструктиран, и посети местен магазин за възрастни, за да закупи предметите, включени в списъка, пъхнат в опаковката на устройството. От този момент нататък нощният ритуал беше следван. При настаняване, Тодор трябваше да изпрати съобщение на Господарката с номера на стаята си и местоположението на скрит ключ за стаята. След като беше ял и се беше изкъпал, започваше подготовката. Първо Тодор прикрепяше кожените окови към глезените и китките си, преди да прикрепи разтегателен прът към долния комплект, държащ краката му раздалечени. Следваше главният колан с топка за уста, държащ челюстта му достатъчно широко, за да бъде неудобно. С това закрепено, той прикрепяше къса верига към една от оковите на китката си и я прокарваше около стълба на таблата на хотелското легло и прокарваше единия край на катинара си през последната връзка. Сега, след като сложи превръзката на очите си, той намираше катинара и го прокарваше през пръстена на оковата на китката си. Знаейки, че катинарът с времезаключване е настроен за 7 сутринта на следващия ден, той натискаше, докато не чуе солидното и зловещо щракване. Сега започваше чакането. Чакането да види дали Господарката ще се възползва от ключа и ще влезе, за да измъчва Тодор и може би, само може би, да освободи клетката му. Или, може би, още една нощ, прекарана с топка в устата, в клетка и окови, облечен само в неговото дантелено дамско бельо, без изход и без посетител, сам до 7 сутринта. Както винаги, първите минути минаваха с опити на Тодор да намери най-удобния начин да лежи и да накара топката за уста да седи по най-малко натрапчивия начин. Не беше лесна задача. И тогава, когато се настаняваше, се чу щракване на ключалката на стаята и звукът на вратата, която се плъзгаше по хотелския килим. Веднага сърдечният му ритъм се ускори, както и силно ограниченото му мъжко достойнство. Това беше нощта, в която най-накрая щеше да се случи, това беше реализацията на фантазията и адреналинът удари като влак. „О, Боже мой, не се шегуваше, той наистина е тук.“ Чу се женски глас в стаята. „Сигурна ли си, че е мой за игра, сигурна ли си, че това е наред? Добре тогава, ще ти се обадя по-късно.“ Сега умът на Тодор се въртеше, какво означаваше това? Кой беше в стаята и защо питаха за разрешение? С кого говореха? Не отне дълго време за отговора. „Здравей“ прошепна гласът „Не мисля, че ме очакваше. Господарката възнамеряваше да те посети тази нощ, но когато чу, че приятелят ми отново е изневерил, ми предложи възможността за облекчаване на стреса. С това, превръзката беше свалена от очите на Тодор и за първи път той можеше да види изненадващия си спътник. Тодор не беше разочарован. Пред него стоеше видение в спортно облекло, дребна, но пищна млада дама с вълниста руса коса, обрамчваща зашеметяващо лице с лукава усмивка. Кожата й беше леко зачервена и светлосиният й лъкра двукомпонентен спортен екип показваше само намеци за пот в точно правилните места. Тодор поглъщаше видението пред себе си и осъзнаваше, че зяпа, докато тя отново говореше с приглушен тон. „Работех върху разочарованията си във фитнеса, но трябва да продължа, имам нужда от мъжко тяло, върху което да излея гнева си. Можеш да започнеш, като страдаш от моя аромат.“ С това, тя се качи на леглото и седна здраво върху слабините на Тодор. Неговият яростен член, вече уловен от устройството на Господарката, беше принуден да се спусне още повече от стегнатите и леко влажни задни части на неговата мъчителка, докато тя поставяше обутите си в маратонки крака на гърдите му, докато се навеждаше, за да развърже връзките си. Всяка обувка беше свалена на свой ред и поставена внимателно от двете страни на лицето на Тодор, докато тя протягаше краката си и поставяше напоените си с пот чорапи на лицето му. Натискайки топката за уста по-дълбоко в устата му и вкарвайки пръстите си в ноздрите му, тя натискаше краката си в лицето на Тодор. Той можеше да усети влагата по кожата си и да вдишва тежкия аромат, но топката в устата му пречеше на опитите му да оближе стъпалата й и да се наслади на вкуса. Разочарованието започваше да завладява Тодор и той се бореше неуспешно срещу оковите си. Забелязвайки това, русата красавица се изправи от леглото и отново се обърна към Тодор. „Виждам, че искаш да бъдеш по-активен, тогава да видим какво можем да направим по въпроса.“ Движейки се към горната част на леглото, тя закачи палците си в талията на прилепналите си спортни панталони и с едно поклащане започна да ги сваля. Тодор правеше всичко възможно да напрегне врата си и да се обърне, за да види какво ще бъде разкрито. Това, което видя след това, не беше очаквано. Докато легинсите се сваляха, бавно набъбващ, гладък пенис започна да се издига от експертно скритата си позиция и бавно да застава на внимание, показвайки цялата си слава. Тодор се бореше да се отдалечи, но оковите на ръцете му не му позволяваха да се движи повече от инч или два. „Сега тогава.“ Тя щракна „Наистина няма къде да отидеш, по-добре е да правиш това, което ти се казва.“ С това, тя пристъпи напред и Тодор почувства нейния твърд…
Петел в ръката си, здраво хванат с пръстите и принуден да обгърне ствола, който сега почиваше в дланта му. Чувстваше се топъл и дебел, но странно познат. С това, болезнен шамар се стовари върху лицето на Тед, последван от зловещите думи. „Да видим колко добър можеш да бъдеш с вързани ръце. Помогни ми с моя стрес и може би ще махна този намордник. Разбира се, няма гаранция, че няма да бъде заменен с… нещо друго.“ Тед затвори очи, успокои нервите си и започна да гали, колкото можеше по-добре. Това нямаше да бъде нощта, която очакваше. Продължава…